Магория е невероятен свят, в който в съжителство, мир и сговор съществуват хора, елфи, спектри. Расите взаимно си помагат, макар не винаги с желание, и тук цари перфектна хармония. Из земите се скитат рицари и магьосници, стрелци и пътуващи духовници, търговци и занаятчии. Най-одавна заселилите се, елфите, изграждат своите общества в горите, където строят несравними по своята красота градове с помощтта на магия и тежък труд. Хората пък издигат величествени крепости, където винаги кипи живота, поради факта, че търговията е основния им занаят. Един ден обаче се случва нещо, което променя историята завинаги.
Млад овчар извежда стадото си на паша в близката планинка. Той ходел там всеки ден, вече цяла година и бе намерил перфектно място, на което да пасат овцете му. както всеки ден, той легнал на сянка под едно дърво и следял зорко някоя овчица да не избяга. Изведнъж овчарят чул силен шум, който подплашил цялото му стадо. Черна сянка покрила земята, а на хълма отсерша ужасеният човек видял огненочервен портал, който се появил от нищото, а от вътрешностите му узлизали орди демони, който се отправяли право към близкия град. Макар да стигнал на време и да предупредил войските, вече било късно. Града бил напълно унищожен...
В същото време, на другия край на континента...
Лейди Дина всеки ден правеше разходки в градината на църквата. Тя бе разделена на няколко части - овощна градина, градина със зелечуци и любимото място на жрицата - цветната градина. Тя, както винаги, седеше на дървената пейка и се любуваше на прекрасното време, слушвайки песните на птичните. Но изведъж те замлъкнаха. огромна сянка покри целия град, а в небето се отвори дука. Напълно изненадващо за нея, от там се лееха демони, които рушаха всичко по пътя си. Макар да бе невероятна жрица и един от най-добрите магьосници, Дина не успя да спаси града. Тя бе последната оцеляла, която остана затрупана под руините на църквата. Последното, което видя бе лицето на един демон, който я изрита и тя припадна. тялото й така и не бе намерено.
В продължение на един месец, ордите от изчадия продължаваха да нахлуват в континента докато не завладяха половината от него. Те пътуваха чрез огромни портали, които веднъж оворени не можеха да се махнат и оставаха там завинаги. Сега, хора,елфи и спектри, с помощтта на кентаврите трябваше да се обединят срещу демоните. Края на войната тепърва трябваше да се реши...
Млад овчар извежда стадото си на паша в близката планинка. Той ходел там всеки ден, вече цяла година и бе намерил перфектно място, на което да пасат овцете му. както всеки ден, той легнал на сянка под едно дърво и следял зорко някоя овчица да не избяга. Изведнъж овчарят чул силен шум, който подплашил цялото му стадо. Черна сянка покрила земята, а на хълма отсерша ужасеният човек видял огненочервен портал, който се появил от нищото, а от вътрешностите му узлизали орди демони, който се отправяли право към близкия град. Макар да стигнал на време и да предупредил войските, вече било късно. Града бил напълно унищожен...
В същото време, на другия край на континента...
Лейди Дина всеки ден правеше разходки в градината на църквата. Тя бе разделена на няколко части - овощна градина, градина със зелечуци и любимото място на жрицата - цветната градина. Тя, както винаги, седеше на дървената пейка и се любуваше на прекрасното време, слушвайки песните на птичните. Но изведъж те замлъкнаха. огромна сянка покри целия град, а в небето се отвори дука. Напълно изненадващо за нея, от там се лееха демони, които рушаха всичко по пътя си. Макар да бе невероятна жрица и един от най-добрите магьосници, Дина не успя да спаси града. Тя бе последната оцеляла, която остана затрупана под руините на църквата. Последното, което видя бе лицето на един демон, който я изрита и тя припадна. тялото й така и не бе намерено.
В продължение на един месец, ордите от изчадия продължаваха да нахлуват в континента докато не завладяха половината от него. Те пътуваха чрез огромни портали, които веднъж оворени не можеха да се махнат и оставаха там завинаги. Сега, хора,елфи и спектри, с помощтта на кентаврите трябваше да се обединят срещу демоните. Края на войната тепърва трябваше да се реши...